Преди дни футболистът на Колингууд подписа нов договор. Това даде повод на Стамен Стамов да разкаже за един от любимците си, което на свой ред ни отведе до идеята за новата ни рубрика „Играч на фокус„. Приятно четене!
Джейми Елиът Блеър. Всички, които следят великата австралийска игра, знаят това име.
Още помня онзи негов величествен, магически хват, с който през 2013 той спечели приза „Марк на годината“ и загатна, че бъдещето в AFL за него е повече от светло.
Преди няколко дни младият състезател преподписа договора си за още 3 години – до края на 2018, и феновете на Магпайс вече могат да са по-спокойни. Един от най-стабилните и важни играчи на Колингууд остава в тима. Самият той заяви, че чувства клуба като второ семейство и не може да си представи да играе за друг отбор.
Родом от малкото градче Донгара, Западна Австралия, той израства в щата Куинсленд, но за съжаление остава без баща. Семейство му се мести в Еуроа, град във футболна Виктория и Джейми започва да тренира в Мъри Бъшрейнгърс. Забелязан от няколко скаути, преминава в Колингууд като разменка в сделка с Грейтър Уестърн Сидни през 2011. Едва няколко месеца по-късно прави своя дебют и излиза с черно-белия джъмпър в 9-я кръг през Сезон 2012 в мач срещу Аделейд. И познайте, само с няколко изиграни мача, той печели наградата „Хари Колиър“ – приза за най-добър млад играч на Колингууд през годината.
Днес той вече е изиграл 52 срещи, вкарал е 69 гола, а дори не е централен нападател. С необикновена сила и бързина той впечатлява, най-вече като се има предвид и скромния му ръст от едва 178 см., което, всички знаем, е под средното ниво в Лигата.
Наред с другите млади играчи от генерацията на клуба, Джейми намира място в тима като основна фигура. Младият капитан Скот Пендълбъри и треньорът Нейтън Бъкли казват за него, че е едно от момчетата, на което винаги може да се разчита и е важна част от отбора.
За щастие ние имахме късмет да наблюдаваме неговия невероятен марк, с който спечели приза за 2013 чрез ефира на Евроспорт 2 и да чуем онова вдъхновяващо избухване на Ангел Искрев, което още кънти в главата ми.
От тази година той облече екипа с номер 5, исторически за отбора номер, като играчи от калибъра на Рон МакКион, треньорът Нейт Бъкли и за последно Ник Максуел играха с него. Много рядко някой играч сменя номера си в три поредни години и се изкачва толкова напред в номерацията. Джейми го направи още тази година.
Джейми Елиът продължава да вдъхновява феновете на Колингууд и феновете на AFL като цяло. Силно се надявам, не – сигурен съм, че и вие му желаете да е здрав и да ни забавлява с изпълненията си, независимо кой тим подкрепяте.