История на спорта

Ози рулс или фуути, както още е известен австралийският футбол, датира от далечната 1858 г., с написването на първите правила от Том Уилс. Първата официална среща по австралийски футбол е между Мелбърн и Юнивърсити през 1862г., спечелена с 1 на 0 гола от „студентите“. През 1897 г. е създаден шампионат с името Викторианска футболна лига (ВФЛ). Участвали осем отбора от щата Виктория до 1925 г., когато лигата се разраства до 12 отбора. Световните войни действат разрушително на клубовете – немалко се разпаднали заради липсата на финанси. Все пак играта се съхранила и през 1990 г. ВФЛ се разширява и приема името Австралийска футболна лига.

Произход и първи правила

Статуя пред Мелбърн крикет граунд, изобразяваща Том Уилс, рефериращ първия мач по ози рулс

Първите сведения за ози рулс датират от средата на XIXв., разказвайки за това, че този вид футбол се е играл в Мелбърн още през 1841, за мач в Аделейд през 1843 и на о-в Тасмания, но информация за правилата на тези ранни игри не са достигнали до наши дни.

През 1858 в Мелбърн се организирали първите междуучилищни мачове, като първият от тях срещнал Шотландския колеж и Граматическото училище.

На 10. юли 1858г. „Bell’s Life in Victoria and Sporting Chronicle“ публикува писмото на видния състезател по крикет Том Уилс, който приканва към създаването на клуб по футбол и правила на играта, за да се поддържат здрави играчите през зимата.

На 31. юли в близост до Мелбърн крикет граунд се провел двубой между случайно събрани два тима. Мачът започнал в 1 следобед и приключил с падането на мрака, а правила нямало, което се оказало и повод за множество сбивания между играчите, тъй като Мелбърн, бидейки нов град, бил съставен от множество етно-национални групи, като всяка от тях познавала различна разновидност на футбола. За греди били използвани дървета, а крайни линии не съществували.

Мелбърн Грамар и Скоч Колидж се оказали още веднъж в основата на създаването на австралийския футбол, след като на 7. и 21. август и 4. септември двете училища организирали двубой. От правилата на този тридневен мач до нас е достигнала информацията, че топката е била кръгла, игрището с дължина половин миля (800м., ок. 4 пъти повече спрямо игрището в наши дни), а на него имало 80 играчи (по 40 за отбор). За трите дни двете училища успели да си отбележат по един гол, като мачът бил обявен за равен. Оттогава този двубой се играе всяка година под името Cordner-Eggleston Cup, което е и най-стария съществуващ турнир по футбол във всичките му разновидности (в това число „английски“, „американски“, „галски“ и т.н.).

На 17. май 1859 Том Уилс представя написаните от него за новосформирания футболен клуб към Мелбърн крикет клуб правила на играта. Така започнало разпространението им в мелбърнските училища и сред останалите клубове по крикет, откъдето тръгнало развитието на играта като спорт.

Първи шампионати, SANFL, VFL и други

Гравюра от мач в околностите на Мелбърн крикет граунд около 1866г.

През 1859 били създадени много клубове, като те започнали да организират помежду си мачове. Година по-късно Мелбърн Ф.К. обновили правилата си, добавяйки текстове от тези на Джийлонг. Новите закони на играта били наречени Викториански правила. Именно там били кодифицирани правилото за дрибъл и бихайнд.

Трябвало да минат още 2 години, за да бъде организирана първата купа – Challange Cup, замислена да бъде проведена през 1861, се състояла в първите дни на ’62г., поради липсата на ден, в който да бъде нает Мелбърн крикет граунд преди новата година. Мачът се провел в околностите на стадиона и по правилата на Мелбърн Ф.К. като съперници им били отборът на Мелбърнския университет. Именно University вдигнали купата пред 6000 души на овала, след като Джеймс Смит отбелязал единственото попадение в сблъсъка. За Мелбърн в този мач отсъствали капитанът Смит, както и Том Уилс.

С годините били организирани и други купи, които малко по малко започнали да се провеждат все по-често по новите, по-справедливи правила. До 1899 отборите излизали с по 20 души на полето.

През 1877г. са създадени първите федерации. На 30. април е създадена Футболната асоциация на Южна Австралия (SAFA, в последствие SANFL), а на 17. май – тази на Виктория (VFA, в последствие VFL). По-късно същия век играта с тези ѝ правила се разпространила и в щата Западна Австралия, благодарение на многото ученици от този щат в Аделейд, ЮА и „златната треска“, докарала много млади хора в западния щат. В същото време липсата на добро управление попречило на спорта да се развие в Куийнсленд и Нов Южен Уелс.

Гравюра от първия междущатски мач – Виктория 7, Южна Австралия 0.

Първият междущатски мач се провел на Ийст Мелбърн крикет граунд, завършил с победа на щата Виктория над Южна Австралия със 7 на 0 гола.

През 1896 осемте най-силни и богати клубове във Виктория формират Викторианската футболна лига. През 1925г. са добавени нови 4 клуба, а отборите от тази лига доминирали над тимовете от другите щати.

Двете световни войни

Големите войни на XXв. се оказали изключително тежко препятствие за този спорт. Макар и австралийските войници зад граница да намирали време за фуути, много от тимовете загубили състезатели на бойното поле в служба на родината. Някои шампионати така и не се възстановили, а в Куийнсленд и Ню Саут Уелс се провела приятелска лига по смесени правила от ръгби и ози рулс. ПСВ довела до почти пълна забрава на австралийския футбол в Нова Зеландия в следващите 75г., лигата на Куийнсленд фалирала, отборът от VFL Юнивърсити напуснал шампионата поради ред причини, лигата на Западна Австралия напуснали два тима, а първенството на Южна Австралия не се провело през 1916г.

Междущатски състезания и Национален съвет по футбол на Австралия

Снимка от мач между Ню Саут Уелс (в светли екипи) и Куийнлсенд (в тъмни) на Сидни крикет граунд, 1933г.

Националният съвет (AFC) имал за задача да развива футбола на национално ниво. Така през 1888г. започнал Шампионатът на Австралия. Порт Аделейд доминирали в тази лига, вдигайки трофея 4 пъти. Въпреки че тимове от всички щати получавали покани за участие, отборите от Виктория и Южна Австралия били хегемони, а повечето мачове се провеждали в Аделейд по споразумение на SANFL и AFC. В последствие клубовете във Виктория станали по-силни и заможни, в тях играли най-добрите състезатели.

Последното издание на Шампионата на Австралия се провел през 1976, а през следващата година AFC и VFL организирали подготвителна купа – Националната футболна лига.

Поради липсата на международни първенства, мачовете между сборните отбори на отделните щати приели подобен статут. Отново щата Виктория доминирал, а участие взимали и отбори на Тасмания и Нова Зеландия.

По пътя към общонационален шампионат

Отборът на Хоутърн Хоукс по време на награждаването след Гранд Файнъл, сезон 2013.

В щатите Куийнсленд и Ню Саут Уелс по-популярния футбол е ръгби. Това не попречило на опитите на VFL да се разрасне в национален шампионат. Така през 1982 закъсалият отбор на Саут Мелбърн се мести в Сидни и получава името Сидни Суонс. През 1987 е са съсдадени Уест коуст Ийгълс и Бризбън Беърс. В началото на новото десетилетие VFL приема новото име Австралийска футболна лига (AFL), а година по-късно отборът на Аделейд се включва в нея. В следващите 5 години се включили и тимовете на Фриментъл и Порт Аделейд. SANFL, WFL и другите щатски лиги вече били второ ниво на Австралийския футбол, VFA и лигата на резервните тимове от VFL се обединили. Междущатските мачове също загубили своето значение, след като играчите от AFL масово отказвали да участват.

През 2011 и ’12 Голд коуст Сънс и ГУС Джайънтс се включват, увеличавайки шампионата до формат с 18 отбора.

Зала на славата

Залата на Славата е официално установена за 100-годишнината на ВФЛ/АФЛ през 1996г. Тогава са включени 136 различни участници, като от тях 100 са играчи, 10 – треньори, 10 – съдии, 10 – ръководители и 6 – медийни лица.

Естествено избора на участниците предизвиква противоречия, основно заради факта, че преобладават повече играчи от ВФЛ, сравнени с бройката на състезателите от други лиги преди създаването на национален шампионат.

Със статут на легенди (най-високият) в Залата на Славата през 1996 влизат Ron Barassi, Haydn Bunton Senior, Roy Cazaly, John Coleman, Jack Dyer, Polly Farmer, Leigh Matthews, John Nicholls, Bob Pratt, Dick Reynolds, Bob Skilton и Ted Whitten.

В следващите години още 12 състезатели получават ранг „Легенда” – Ian Stewart (1997), Gordon Coventry (1998), Peter Hudson (1999), Kevin Bartlett (2000), Barrie Robran (2001), Bill Hutchison (2003), Jock McHale (2005), Darrel Baldock (2006), Norm Smith (2007), Alex Jesaulenko (2008), Kevin Murray (2010) и Barry Cable (2012).

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *