Шест коня в надбягване за титлата в AFL през 2018

Любовта към лятото е безгранична. Но лятото не е. Дните стават по-къси, морето – по-недружелюбно. Децата тръгват отново на училище, а златният залез над Мелбърн крикет граунд напомня за неизбежното.

Есента е на път.

Но вместо потайно у австралийците място да си търси меланхолията, вратите на сърцата и умовете им са широко отворени за трескаво очакване. Всички търсят в шкафовете своите шалове. Не, не наближава някоя страховита вълна на застудяване. Наближава сезонът в AFL.

През изминалия уикенд отборите от Лигата събраха своите фенове на клубните бази, където проведоха открита двустранна игра, футболистите раздаваха автографи и се снимаха с желаещите. Предстои седмица с новия формат AFLX – бърз, динамичен и смален вариант на този спорт. След него идва време за предсезонната купа JLT Community Series, в която всеки тим ще изиграе по 2 мача, преди Редовният сезон да започне на 22. март.

У нас времето е наопаки. Лятото е далеч и зимата още ни тормози, но феновете на австралийския футбол се сгряват мигновено и разтапят опитващия да натрупа в душите сняг при мисълта за започващото съвсем скоро зрелище. И понеже нетърпението расте с всяка изминала минута (а и защото сега му е времето, няма логика да пиша такъв текст след края на сезона, отива му да е преди началото), реших да се опитам да погледна в бъдещето, използвайки кривото огледало на миналото. Картината не е особено ясна, но определено се виждат силуетите на четирима претенденти за титлата.

Не твърдя, че следващите редове са изчерпателни или че имам дарба на гадател. Това, че дадени отбори са споменати преди други, не значи, че имат по-големи шансове според личното ми мнение.


Ричмънд Тайгърс

Няма как сред фаворитите да не споменем първо действащите първенци. „Тигрите“ запазиха изцяло шампионския си състав от миналата година и не добавиха нито един нов състезател. Далеч съм от мисълта, че Деймиън Хардуик няма какво да подобри в редиците си, но мегасделката, която остави в тима на „жълто-черните“ Дъстин Мартин – голямата звезда в отбора и носител на медалите „Час Браунлоу“ и „Норм Смит“, съответно за най-полезен играч в Редовния сезон и Големия финал; до голяма степен „върза ръцете“ на старши треньорът и шефовете на клуба на трансферния пазар. Така те избраха да не изпускат питомното, за да гонят дивото.

Разбира се, Тайгърс ще разчитат най-вече тъкмо на Мартин и през този сезон. Полузащитникът е не само моторът в центъра на терена и вицекапитан, където е подпомаган от „старшият“ Трент Котчин, но и достатъчно резултатен, за да бъде значима заплаха за противниковите защитници. Такава ще продължи да бъде и Джак Рийволдт, който се намира в може би най-добрата възраст за ключов нападател и вкара 54 гола през 2017 г. Всъщност и другият вицекапитан Алекс Ранс, наред с Котчин, Мартин, и останалите основни фигури в състава като Диън Престия, Джош Кеди и Башар Хоули, се намират в зенита на кариерите си. Същевременно 199-сантиметровият ръкмен Тоби Нанкървъс расте в играта с всеки мач и ще става все по-важен за „Тигрите“, а 20-годишният внук на клубната легенда Морис Риоли и братовчед на Сирил Риоли – Даниел, обещава да е все по-резултатен в бъдеще, трупайки опит и мускули.

Проблемите за Ричмънд могат да настъпят от невъзможността им да допълнят резервната си скамейка през трансферния период. Макар в клуба да има доста играчи в началото на 20-те си години и много от тях да трупаха опит през изминалите 2 сезона, евентуална контузия на Дъстин Мартин например ще е огромен удар, след като състезателят с номер 4 доказа, че е лидер не само с играта си, но и с въздействието си върху съотборниците на терена.

Аделейд Кроус

Подгласниците на шампиона през 2017 г. заслужено са в този списък, след като направиха перфектен Редовен сезон миналата година. Всъщност Кроус са фаворити на букмейкърите с равни коефициенти за титлата със Сидни Суонс и Грейтър Уестърн Сидни. Проблемите, появили се във Финалите не бяха на терена, а в съблекалнята, и костваха „флага“ на „Враните“. Тогава капитанът Тейлър Уолкър влезе във война с Джейк Ливър, който отказваше да преподпише с клуба. Това „отрови“ атмосферата и уби желанието за изява на играчите. След края на сезона обаче Ливър напусна в посока Мелбърн Димънс, Чарли Камерън се завърна у дома в Бризбън и ще играе за Лайънс.

Кроус се справиха относително добре на трансферния пазар и успяха да привлекат Брайс Гибс от Карлтън и Сам Гибсън от Норт Мелбърн, но не успяха да запълнят празнината, оставена от Ливър в защита, макар в тази линия все още да личат имената на Хартигън и Телия.

Въпреки това съставът изглежда внушително, особено в центъра, където заедно с Уолкър блести и Рори Слоун, а към тази мощ да добавим Гибс е наистина плашещо, особено предвид факта, че всеки от тях може да е доста резултатен. Те ще трябва и да захранват с добри топки Мич МакГавърн, а Еди Бетс може да вкара дори и без дори да изглежда, че съществува такъв шанс.

През миналата година Рори Слоун пропусна само един мач поради травма, но в двубоите след него личеше, че полузащитникът се пази от повторно появяване на болежките. Тейлър Уолкър пък ще пропусне цялата подготвителна фаза, но се очаква да е готов за старта на сезона, но е напълно логично да не го видим в пълния му блясък в началото на състезателната година. Няма как да знаем и дали проблемите в съблекалнята продължават. Определено обаче изглежда, че Уолкър има леки деспотични наклонности като лидер сред играчите на Кроус.

Сидни Суонс

Дан Хенабъри, Айзак Хийни, Кийрън Джак, Люк Паркър и новият капитан Джош Кенеди – квинтет полузащитници, за които всеки би мечтал в състава си. Достатъчно млади, за да са дръзки, и достатъчно опитни, за да не се поддават на напрежението. Добавете към това менторството на Джаръд МакВей и получавате заявката на „Лебедите“ за титлата.

Логично в състава на Джон Лонгмайър, известен с афинитета си към постоянното подобряване на играта в защита, има и чудесни бранители като Дейн Ремпи и Хийт Грънди. Ланс Франклин пък остава най-впечатляващият нападател в Лигата в момента. Съставът напуска Кърт Типет, който бе преследван от множество контузии през цялата си кариера.

Миналият сезон започна трагично с 6 поредни загуби за Суонс и завърши с катастрофална загуба от Джийлонг. Но това контрастираше с остатъка от сезона, в който „червено-белите“ бяха изключително резултатни и допускаха малко голове. Това доказва колко изискващ към играчите е стилът на игра на „Лебедите“. „Прозорецът“, в който те са в оптимално състояние, е малък, за да доведе до успешна атака на титлата. Но ако Лонгмайер и екипът му успеят или да подобрят кондицията на своите момчета, или да намалят интензитета на натоварването, без да повлияят на ефективността, то Сидни могат да бъдат наистина много опасни.

Грейтър Уестърн Сидни

Най-младият клуб в Лигата е пълен с играчи на прага на своите „златни“ години като футболисти. Макар да са сред трите тима с най-добри шансове за титлата според букмейкърите, през 2017 г. Джайънтс не се представиха на високото ниво от 2016. Очевидно това е забелязано от треньора Лиън Камерън, и от шефовете, след като „Гигантите“ се разделиха с трима и не привлякоха нито един играч по време на трансферния период, преди да вземат в редиците си останалия свободни агенти нападателят Дилън Бъкли с едва 39 мача и 16 гола за 4 години в Карлтън и бившият играч на Колингууд Лахлан Кийф с 40 мача за 8 сезона. За капак Стиви Джонсън окачи обувките след една наистина забележителна кариера.

И докато това звучи като стъпка назад, то може да се окаже засилка за две напред. Повечето пари за заплати ще осигурят на доскоро младите надежди заплати като за ключови за тима футболисти, каквито те всъщност са, а от там мотивацията и очакванията следва да се покачат. Джеръми Камерън и Джонатан Патън ще стават все по-плашеща двойка нападатели за противниковите бекове, а в средата на терена Раян Грифен и ко-капитанът Калън Уорд вече имат добра сработка. Защитата е най-слабото звено за Джайънтс, но привличането на Кийф ще освежи ротацията пред собствената врата. С добра доза късмет „Гигантите“ са с нелоши шансове да се борят за „флага“.

Порт Аделейд Пауър

Порт влиза сред фаворитите до голяма степен благодарение на представянето си на трансферния пазар. „Светкавиците“ освободиха доста състезатели, които не успяваха да покажат пълния си потенциал през изминалата година като Джаксън Тренгов, който имаше и проблеми с ръководството и треньора Кен Хинкли, Арън Йънг и Брендън Ах-Чий, а Джарман Импи премина в Хоуторн. Това освободи пространство за привличането на Том Роклиф, Стивън Мотлоп, Джак Уатс, братовчедът на Джаксън – Джак Тренгов, и Линдзи Томас. С това Хинкли подсили изключително халфовата линия и нападението, след като защитата показа през изминалия сезон, че се превръща в отлична сплав. От нея в първите 2 кръга на шампионата ще липсва най-опитният – Матю Броудбендт, който лекува травма, но по-младите му колеги вече са „гърмяни зайци“ в AFL.

Пред Пауър проблемите са сякаш ментални. Очакванията към тима се повишиха след отличния първи сезон на Кен Хинкли през 2013. Това сякаш започна да тежи през 2014 г. и Порт успяха да се отърсят от това напрежение едва през миналата година. Проблемите в съблекалнята изглеждат вече далеч по-дребни, а новите лица в нея могат единствено да повдигнат духа на отбора.

Развитието на Оливър Уайнс също продължава по план и полузащитникът, за когото се очаква да бъде капитан на тима от 2019 г., вече не прилича на онова сравнително кльощаво хлапе от преди години. Оли сега е като брутална бойна машина, която впечатлява с габаритите си. 20-годишният му колега в центъра на терена Сам Пауъл-Пепър влезе в състава през миналия сезон и мигновено се превърна в един от най-добрите за Порт, но умората в края на сезона повлия на изявите му. Със сигурност това е нещо, върху което на Албертън работят в момента. Роби Грей трябваше да се пази от контузии през миналата година, което определено се отрази и върху представянето му в отделни двубои, но благодарение на по-дългата скамейка от резервни нападатели, евентуално негово отсъствие от терените поради травма ще е нежелано, но не и фатално за амбициите на Пауър, тъй като все по-резултатният Чарли Диксън ще има по-голяма подкрепа.

Джийлонг Кетс

„Котараците“ осъществиха наистина голям трансфер, връщайки в редиците си Гари Аблет Джуниър, след като Газа прекара 6 години в Голд Коуст. „Божият син“ обаче вече е на 33 години (ще стане на 34 през май) и тялото му усеща последиците от безспорно великата му кариера.

Добавянето на Аблет към Джоел Селууд и Патрик Дейнджърфийлд превръща полузащитата на Кетс във всичко, за което човек би мечтал, но само на пръв поглед, тъй като, също като Газа, капитанът Селууд трябва да „носи“ болките си на терена. След 2 мача извън игра през миналата година връщането му във форма отне повече време от очакваното. Освен това основният голмайстор на тима в последните сезони Том Хоукинс все по-често изпитва неразположение в гърба.

Така решението на Джийлонг да се разделят със Стивън Мотлоп и Дарси Ланг, за да освободят място в бюджета за заплатата на Джуниър, е на принципа „всичко или нищо“. В случай, че големите фигури в състава се опазят от травми, „Котараците“ ще са в битката за титлата. Но въпреки че в тима има изключително голям брой играчи в „най-плодородната“ футболна възраст – между 25 и 29, те надали ще имат силите да постигнат нещо повече от почетно участие във Финалите без помощта на „звездите“ и с това не намеквам нищо за астрология.


Така борбата за „флага“ е надбягване между 6 коня, но кой от тях ще пресече пръв финалната линия, ще разберем чак през септември.