Спрете първенството, два кръга са достатъчни!

Стига! За две седмици сезонът в Австралийската футболна лига успя да събере и после рязко да раздели границите на кръвното ми налягане няколко пъти, да намали продуктивността ми на работното място с до 48% и да раздразни половинката ми в живота.

Така че – достатъчно, сезонът може да прикючи тук и всички да се върнем пак в спокойствието на скуката. И без това за 2 седмици успяхме да разберем доста неща. Важни неща, все такива, които ни тормозеха през цялата 6-месечна пауза след триумфа на Ричмънд на Големия финал през септември миналата година. Например вече знаем, че

„Тигрите“ ги чака тежък сезон

в защита на титлата. Дъстин Мартин и компания първо победиха по-трудно от очакваното Карлтън, а после получиха звучен шамар от сребърния медалист Аделейд в повторение на Гранд файнъл 2017. „Враните“ успяха да неутрализират силните страни на атаката на Тайгърс, Мартин стигна до топката едва 24 пъти, а защитата скърца, въпреки че в нея е един от най-стабилните бранители Алекс Ранс. Като стана въпрос за Кроус, трябва да отбележим и че

Тейлър Уолкър е X факторът за „Враните“.

Текс пропусна гостуването на Есендън в първия кръг и нещата не изглеждаха никак добре, но той успя да поведе своите съотборници към частичен реванш от Ричмънд. Освен това халфът Рори Лейрд се превръща в моторът в центъра на терена за вицешампионите със съответно 42 и 40 притежания в изминалите 2 кръга.

Друг футболист обаче е номер 1 по притежания. В историята на Лигата! Един ненавършил 25 години халф записа 54 докосвания в първия кръг.

Том Мичел е новата звезда на Хоуторн,

а „Ястребите“ още носят шампионското в себе си. Постижението на Мичел е още по-впечатляващо на фона на факта, че в състава на Алистър Кларксън рядко някой изпъква, тъй като всичко е подчинено на отборната игра. Дошлият през миналата година от Сидни халф успя да направи „едва“ 40 притежания във втория кръг и отново бе сред най-полезните за Хоуторн, които са сред едва четирите отбора с пълен актив. Говорейки за Хоукс трябва да отбележим, че Шон Бъргойн ще е извън игра за първи път от 2013 г. насам. След 103 последователни двубоя на терена, ветеранът ще трябва да гледа своите от трибуните, докато лекува травма.

Сред непобедените са също Грейтър Уестърн Сидни и Голд Коуст. Спокойно можем да твърдим, че

двата най-нови отбора в AFL вече са пълноправни членове

на Лигата. Макар че съперниците им в първите 2 седмици да не бяха особено тежки, и двата тима се представят на ниво. Стивън Конилио се очертава като лидер в халфовата линия на Джайънтс, докато напред блестят Тоби Грийн и Джонатън Патън. Том Линч пък е по-резултатен от всякога за Сънс.

Като говорим за резултатност, следва да отчетем и че

трансферите на Порт Аделейд са тотален успех,

особено що се отнася до нападението на тима. Новите попълнения Джак Уатс и Стивън Мотлоп изглеждат като решението за проблемите на Пауър пред гола в последните 2 години. Макар самите те да не са най-резултатните за „Светкавиците“, те помогнаха за правилното оформяне на нападателните линии, благодарение на което Порт унижиха Фриментъл в първия кръг и отбелязаха цели 14 гола на традиционно силният в защита тим на Сидни. Пауър имат в резерва друго ново попълнение в атака – изключително опитния доказан голмайстор Лидзи Томас, който все още не е дебютирал за първия отбор на новия си клуб.

Доказа се и друго –

лесно е да спечелиш титла, трудно е да запазиш нивото.

Изпита го на гърба си съставът на Уестърн Булдогс. Шампионите от 2016 г. са последни в класирането точно 2 години и 6 месеца след като изненадващо, но заслужено, триумфираха със златните медали на гърдите си. „Кучетата“ записаха 2 изключително тежки загуби, а програмата им в следващите седмици е не по-лека, което със сигурност трябва да е сигнал за тревога за Люк Бевъридж.

Но най-вече си припомнихме добре позната истина –

AFL е зрелище, на което не можем да се наситим

и никоя доза от него не може да е достатъчна. Всеки мач е непредвидим, всеки може да победи всеки, а красивите изпълнения са в изобилие. Нека шоуто продължи!

Австралийски футбол в „Академията“: AFL Fans Bulgaria открива Сезон 2018

AFL Fans Bulgaria и спортен бар The Academy имат удоволствието да ви поканят на откриването на Сезон 2018 на Австралийската футболна лига. В първата събота на състезателната година в AFL българските фенове на този изключително динамичен и интригуващ спорт ще отпразнуват края на дългата пауза между сезоните с бира и множеството забавления в „Академията“.

Програмата на Лигата предлага двубоя между дългогодишния, но в крайна сметка детрониран хегемон по терените Хоуторн и също отколешния, но и също свален от челното място лидер по трибуните Колингууд. И двата клуба се надяват скоро да се върнат на старите си позиции и имат надежди, че 2018 г. ще бъде началото на тяхното завръщане.

Събитието пък е отлична възможност за незапознатите да научат какво е Австралийски футбол, докато наблюдават един от най-интересните мачове от първия кръг. Ще имате и шанса да поговорите с австралийци, живеещи в България, които ще хвърлят светлина върху значението на ози рулс в родната им страна.

Очакваме ви на 24.03. от 10:00 ч. на бул. Тодор Александров 64 (кино „Арена“ Запад, ниво -2, бар „Академията“). Двубоят започва 25 минути по-късно.

След края на футболната битка (около 13:00) ще останем на вълна Австралия с крикет срещата между националите на „Зеления континент“ и Южна Африка.

Ричмънд – Карлън, Есендън – Аделейд и Хоуторн – Колингууд на старта на сезона в AFL

Шампионът Ричмънд ще започне защитата на титлата си с домакинство срещу Карлтън в традиционния откриващ мач на шампионата в AFL, а седмица по-късно ще гостуват на Аделейд Кроус в повторение на Големия финал от 2017 г. Това отрежда жребият за Редовния сезон в Лигата за 2018.

„Враните“ ще върнат визитата на Тайгърс в 16 кръг. „Тигрите“ са замесени и в още един традиционен сблъсък – Dreamtime at the G, когато те ще срещнат Есендън Бомбърс, а настоящите носители на титлата ще са на терена и по време на два от най-посетениите мачове за сезона в 6. или 19. кръг срещу Колингууд Магпайс.

Вицешампионите от Аделейд Кроус ще започнат своя поход към изплъзналия им се през септември „флаг“ срещу „Бомбардировачите“ от Есендън. Срещите им с градския съперник Порт Аделейд в „Шоудауна“ на Южна Австралия пък са в 8. и 20. кръг.

Великден ще настъпи още във втория кръг, така че хегемонът в Лигата в периода 2013-2015 г. Хоуторн Хоукс ще е символичен гост на Джийлонг Кетс в традиционния сблъсък за втория ден на Възкресение – Светли понеделник само седмица след старта на сезона. Магпайс и Бомбърс пък ще се срещнат в петия кръг в обичайния мач навръх националния празник ANZAC Day.

Иначе „Ястребите“ ще открият състезателната година срещу „Свраките“, а „Котараците“ срещат Мелбърн Димънс в дербито на двата най-стари клуба в AFL. По всяка вероятност това ще е и първият официален мач на Гари Аблет-Джуниър след завръщането му в родния клуб.

Други два претендента за титлата – Сидни Суонс и Порт Аделейд, започват сезона срещу двата отбора от Западна Австралия. „Лебедите“ гостуват на Уест Коуст Ийгълс, докато Пауър е домакин на Фриментъл Докърс. Срещите между „Орли“ и „Докери“ са съответно в 6. и 20. кръг, докато дербито на Ню Саут Уелс между Суонс и Грейтър Уестърн Сидни ще гледаме в 3. и 22. рунд.

1. кръг
Ричмънд-Карлтън112:95
Есендън-Аделейд Кроус99:87
Сейнт Килда-Бризбън107:82
Порт Аделейд-Фриментъл110:60
Голд Коуст-Норт Мелбърн55:39
Хоуторн-Колингууд101:67
Г. У. Сидни-У. Булдогс133:51
Мелбърн-Джийлонг94:97
Уест Коуст-Сидни Суонс86:115

AFL ще акостира за втори път в Китай е в 9. кръг, когато Порт Аделейд и Голд Коуст Сънс ще се завърнат в Шанхай.

С най-малко значение за битката за титлата от щатските съперничества се очаква да бъдат мачовете на отборите от Куийнсленд. Бризбън Лайънс и „Слънцата“ ще се срещнат в 5. и 22. кръг.

„Дербито на Австралия“ – най-яростното съперничество в Лигата, между закъсалите в последните години Колингууд и Карлтън, е сякаш вдъхновено от числото π и ще се проведе съответно в 3. и 14. рунд.

Пълния списък с мачовете, датите и часовете на провеждането им в българско време, вижте на страницата ни с Програма и резултати на Редовен сезон 2018.

Шест коня в надбягване за титлата в AFL през 2018

Любовта към лятото е безгранична. Но лятото не е. Дните стават по-къси, морето – по-недружелюбно. Децата тръгват отново на училище, а златният залез над Мелбърн крикет граунд напомня за неизбежното.

Есента е на път.

Но вместо потайно у австралийците място да си търси меланхолията, вратите на сърцата и умовете им са широко отворени за трескаво очакване. Всички търсят в шкафовете своите шалове. Не, не наближава някоя страховита вълна на застудяване. Наближава сезонът в AFL.

През изминалия уикенд отборите от Лигата събраха своите фенове на клубните бази, където проведоха открита двустранна игра, футболистите раздаваха автографи и се снимаха с желаещите. Предстои седмица с новия формат AFLX – бърз, динамичен и смален вариант на този спорт. След него идва време за предсезонната купа JLT Community Series, в която всеки тим ще изиграе по 2 мача, преди Редовният сезон да започне на 22. март.

У нас времето е наопаки. Лятото е далеч и зимата още ни тормози, но феновете на австралийския футбол се сгряват мигновено и разтапят опитващия да натрупа в душите сняг при мисълта за започващото съвсем скоро зрелище. И понеже нетърпението расте с всяка изминала минута (а и защото сега му е времето, няма логика да пиша такъв текст след края на сезона, отива му да е преди началото), реших да се опитам да погледна в бъдещето, използвайки кривото огледало на миналото. Картината не е особено ясна, но определено се виждат силуетите на шестима претенденти за титлата.

Не твърдя, че следващите редове са изчерпателни или че имам дарба на гадател. Това, че дадени отбори са споменати преди други, не значи, че имат по-големи шансове според личното ми мнение.


Ричмънд Тайгърс

Няма как сред фаворитите да не споменем първо действащите първенци. „Тигрите“ запазиха изцяло шампионския си състав от миналата година и не добавиха нито един нов състезател. Далеч съм от мисълта, че Деймиън Хардуик няма какво да подобри в редиците си, но мегасделката, която остави в тима на „жълто-черните“ Дъстин Мартин – голямата звезда в отбора и носител на медалите „Час Браунлоу“ и „Норм Смит“, съответно за най-полезен играч в Редовния сезон и Големия финал; до голяма степен „върза ръцете“ на старши треньорът и шефовете на клуба на трансферния пазар. Така те избраха да не изпускат питомното, за да гонят дивото.

Разбира се, Тайгърс ще разчитат най-вече тъкмо на Мартин и през този сезон. Полузащитникът е не само моторът в центъра на терена и вицекапитан, където е подпомаган от „старшият“ Трент Котчин, но и достатъчно резултатен, за да бъде значима заплаха за противниковите защитници. Такава ще продължи да бъде и Джак Рийволдт, който се намира в може би най-добрата възраст за ключов нападател и вкара 54 гола през 2017 г. Всъщност и другият вицекапитан Алекс Ранс, наред с Котчин, Мартин, и останалите основни фигури в състава като Диън Престия, Джош Кеди и Башар Хоули, се намират в зенита на кариерите си. Същевременно 199-сантиметровият ръкмен Тоби Нанкървъс расте в играта с всеки мач и ще става все по-важен за „Тигрите“, а 20-годишният внук на клубната легенда Морис Риоли и братовчед на Сирил Риоли – Даниел, обещава да е все по-резултатен в бъдеще, трупайки опит и мускули.

Проблемите за Ричмънд могат да настъпят от невъзможността им да допълнят резервната си скамейка през трансферния период. Макар в клуба да има доста играчи в началото на 20-те си години и много от тях да трупаха опит през изминалите 2 сезона, евентуална контузия на Дъстин Мартин например ще е огромен удар, след като състезателят с номер 4 доказа, че е лидер не само с играта си, но и с въздействието си върху съотборниците на терена.

Аделейд Кроус

Подгласниците на шампиона през 2017 г. заслужено са в този списък, след като направиха перфектен Редовен сезон миналата година. Всъщност Кроус са фаворити на букмейкърите с равни коефициенти за титлата със Сидни Суонс и Грейтър Уестърн Сидни. Проблемите, появили се във Финалите не бяха на терена, а в съблекалнята, и костваха „флага“ на „Враните“. Тогава капитанът Тейлър Уолкър влезе във война с Джейк Ливър, който отказваше да преподпише с клуба. Това „отрови“ атмосферата и уби желанието за изява на играчите. След края на сезона обаче Ливър напусна в посока Мелбърн Димънс, Чарли Камерън се завърна у дома в Бризбън и ще играе за Лайънс.

Кроус се справиха относително добре на трансферния пазар и успяха да привлекат Брайс Гибс от Карлтън и Сам Гибсън от Норт Мелбърн, но не успяха да запълнят празнината, оставена от Ливър в защита, макар в тази линия все още да личат имената на Хартигън и Телия.

Въпреки това съставът изглежда внушително, особено в центъра, където заедно с Уолкър блести и Рори Слоун, а към тази мощ да добавим Гибс е наистина плашещо, особено предвид факта, че всеки от тях може да е доста резултатен. Те ще трябва и да захранват с добри топки Мич МакГавърн, а Еди Бетс може да вкара дори и без дори да изглежда, че съществува такъв шанс.

През миналата година Рори Слоун пропусна само един мач поради травма, но в двубоите след него личеше, че полузащитникът се пази от повторно появяване на болежките. Тейлър Уолкър пък ще пропусне цялата подготвителна фаза, но се очаква да е готов за старта на сезона, но е напълно логично да не го видим в пълния му блясък в началото на състезателната година. Няма как да знаем и дали проблемите в съблекалнята продължават. Определено обаче изглежда, че Уолкър има леки деспотични наклонности като лидер сред играчите на Кроус.

Сидни Суонс

Дан Хенабъри, Айзак Хийни, Кийрън Джак, Люк Паркър и новият капитан Джош Кенеди – квинтет полузащитници, за които всеки би мечтал в състава си. Достатъчно млади, за да са дръзки, и достатъчно опитни, за да не се поддават на напрежението. Добавете към това менторството на Джаръд МакВей и получавате заявката на „Лебедите“ за титлата.

Логично в състава на Джон Лонгмайър, известен с афинитета си към постоянното подобряване на играта в защита, има и чудесни бранители като Дейн Ремпи и Хийт Грънди. Ланс Франклин пък остава най-впечатляващият нападател в Лигата в момента. Съставът напуска Кърт Типет, който бе преследван от множество контузии през цялата си кариера.

Миналият сезон започна трагично с 6 поредни загуби за Суонс и завърши с катастрофална загуба от Джийлонг. Но това контрастираше с остатъка от сезона, в който „червено-белите“ бяха изключително резултатни и допускаха малко голове. Това доказва колко изискващ към играчите е стилът на игра на „Лебедите“. „Прозорецът“, в който те са в оптимално състояние, е малък, за да доведе до успешна атака на титлата. Но ако Лонгмайер и екипът му успеят или да подобрят кондицията на своите момчета, или да намалят интензитета на натоварването, без да повлияят на ефективността, то Сидни могат да бъдат наистина много опасни.

Грейтър Уестърн Сидни

Най-младият клуб в Лигата е пълен с играчи на прага на своите „златни“ години като футболисти. Макар да са сред трите тима с най-добри шансове за титлата според букмейкърите, през 2017 г. Джайънтс не се представиха на високото ниво от 2016. Очевидно това е забелязано от треньора Лиън Камерън, и от шефовете, след като „Гигантите“ се разделиха с трима и не привлякоха нито един играч по време на трансферния период, преди да вземат в редиците си останалия свободни агенти нападателят Дилън Бъкли с едва 39 мача и 16 гола за 4 години в Карлтън и бившият играч на Колингууд Лахлан Кийф с 40 мача за 8 сезона. За капак Стиви Джонсън окачи обувките след една наистина забележителна кариера.

И докато това звучи като стъпка назад, то може да се окаже засилка за две напред. Повечето пари за заплати ще осигурят на доскоро младите надежди заплати като за ключови за тима футболисти, каквито те всъщност са, а от там мотивацията и очакванията следва да се покачат. Джеръми Камерън и Джонатан Патън ще стават все по-плашеща двойка нападатели за противниковите бекове, а в средата на терена Раян Грифен и ко-капитанът Калън Уорд вече имат добра сработка. Защитата е най-слабото звено за Джайънтс, но привличането на Кийф ще освежи ротацията пред собствената врата. С добра доза късмет „Гигантите“ са с нелоши шансове да се борят за „флага“.

Порт Аделейд Пауър

Порт влиза сред фаворитите до голяма степен благодарение на представянето си на трансферния пазар. „Светкавиците“ освободиха доста състезатели, които не успяваха да покажат пълния си потенциал през изминалата година като Джаксън Тренгов, който имаше и проблеми с ръководството и треньора Кен Хинкли, Арън Йънг и Брендън Ах-Чий, а Джарман Импи премина в Хоуторн. Това освободи пространство за привличането на Том Роклиф, Стивън Мотлоп, Джак Уатс, братовчедът на Джаксън – Джак Тренгов, и Линдзи Томас. С това Хинкли подсили изключително халфовата линия и нападението, след като защитата показа през изминалия сезон, че се превръща в отлична сплав. От нея в първите 2 кръга на шампионата ще липсва най-опитният – Матю Броудбендт, който лекува травма, но по-младите му колеги вече са „гърмяни зайци“ в AFL.

Пред Пауър проблемите са сякаш ментални. Очакванията към тима се повишиха след отличния първи сезон на Кен Хинкли през 2013. Това сякаш започна да тежи през 2014 г. и Порт успяха да се отърсят от това напрежение едва през миналата година. Проблемите в съблекалнята изглеждат вече далеч по-дребни, а новите лица в нея могат единствено да повдигнат духа на отбора.

Развитието на Оливър Уайнс също продължава по план и полузащитникът, за когото се очаква да бъде капитан на тима от 2019 г., вече не прилича на онова сравнително кльощаво хлапе от преди години. Оли сега е като брутална бойна машина, която впечатлява с габаритите си. 20-годишният му колега в центъра на терена Сам Пауъл-Пепър влезе в състава през миналия сезон и мигновено се превърна в един от най-добрите за Порт, но умората в края на сезона повлия на изявите му. Със сигурност това е нещо, върху което на Албертън работят в момента. Роби Грей трябваше да се пази от контузии през миналата година, което определено се отрази и върху представянето му в отделни двубои, но благодарение на по-дългата скамейка от резервни нападатели, евентуално негово отсъствие от терените поради травма ще е нежелано, но не и фатално за амбициите на Пауър, тъй като все по-резултатният Чарли Диксън ще има по-голяма подкрепа.

Джийлонг Кетс

„Котараците“ осъществиха наистина голям трансфер, връщайки в редиците си Гари Аблет Джуниър, след като Газа прекара 6 години в Голд Коуст. „Божият син“ обаче вече е на 33 години (ще стане на 34 през май) и тялото му усеща последиците от безспорно великата му кариера.

Добавянето на Аблет към Джоел Селууд и Патрик Дейнджърфийлд превръща полузащитата на Кетс във всичко, за което човек би мечтал, но само на пръв поглед, тъй като, също като Газа, капитанът Селууд трябва да „носи“ болките си на терена. След 2 мача извън игра през миналата година връщането му във форма отне повече време от очакваното. Освен това основният голмайстор на тима в последните сезони Том Хоукинс все по-често изпитва неразположение в гърба.

Така решението на Джийлонг да се разделят със Стивън Мотлоп и Дарси Ланг, за да освободят място в бюджета за заплатата на Джуниър, е на принципа „всичко или нищо“. В случай, че големите фигури в състава се опазят от травми, „Котараците“ ще са в битката за титлата. Но въпреки че в тима има изключително голям брой играчи в „най-плодородната“ футболна възраст – между 25 и 29, те надали ще имат силите да постигнат нещо повече от почетно участие във Финалите без помощта на „звездите“ и с това не намеквам нищо за астрология.


Така борбата за „флага“ е надбягване между 6 коня, но кой от тях ще пресече пръв финалната линия, ще разберем чак през септември.